Истината в „Американската художествена литература“
През моите съвсем три десетилетия като редактор, създател и някогашен редактор на The New York Times Book Review, стенограмата постоянно се употребява за изложение модерни създатели — латиноамериканския стихотворец, локалния публицист, чернокожия публицист. Често това се простира до редуктивен метод на разглеждане на работата им: Тази книга е от X човек, разказващ X история.
След презентация пред Book Review, в която журналист посочена още една книга като „ непримиримо гей “, гей редактор от личния състав сподели на смешка: „ Иска ми се най-малко един път да приказват за извинително гей разказ. “
Но шеговито му изявление беше значимо. Защо самоличността толкоз постоянно се употребява като код за изложение на избран тип разказ? Кой тъкмо би трябвало да задоволи това?
Сценаристът и режисьорът Корд Джеферсън е обмислил доста тези въпроси. Още през 2014 година Джеферсън, тогава публицист, написа необятно четена обява в Medium, наречена „ The Racism Beat “, в която се оплакваше от наклонността на редакторите да го приканват всякога, когато нещо извънредно се случи на негър.
настръхна да бъде именуван еврейски публицист или еврейски американски публицист, отхвърляйки напъните да го затворят. „ Епитетът „ американски еврейски публицист “ няма значение за мен “, сподели той на един интервюиращ.Или както Пърсивал Еверет сподели в едно изявление, „ Наричаха ме южняшки публицист, западен публицист, пробен публицист, тайнствен публицист и намирам всичко това за някак неуместно. Пиша фантастика. Това е опитът да приковава писателите, който Еверет сатиризира толкоз дейно в своя изтънчено ядовит разказ „ Изтриване “.
Пише Монк, основният воин на романа. „ Някои хора, които обществото назовава бели, ми споделят същото “, продължава Монк, професор на междинна възраст, който премисля фамилния си живот и работата на живота си. „ Чувал съм това основно за моите романи, от редактори, които ме отхвърлиха, и от рецензенти, които явно съм объркал, и на няколко пъти на баскетболно игрище, когато при пропускане на удар измърморих „ Егадс “. “Както един фиктивен рецензент споделя за работата на Монк, „ Човек е изгубен да разбере какво общо има тази преправка на „ Персите “ на Есхил с афроамериканския опит. “
„ Изтриване “ излезе през 2001 година, само че настройката, която разказва, се усеща още по-разпространена през 2023 година Нищо чудно, че Джеферсън избра да го приспособява за дебютния си игрален филм „ Американска фантастика “ ”, който отваря порти в петък. Брилянтен коментар за нашия затворен културен пейзаж, това е може би най-хубавият филм, който съм гледал за книгоиздаването.
Както множеството добра литература, „ American Fiction “ работи на доста равнища, водени от видимо неуместен сюжет: Какво би се случило, в случай че негър публицист, чиито комплицирани, пробни рифове на типичен гръцки приказки се продават мизерно, вземе страница от измисления Синтара Голдън, създател на бестселъра „ Ние живеем в гетото “ ”, и е написал лична клиширана, експлоатационна книга? Резултатът е „ Моята пафология “, написана под псевдонима Stagg R. Leigh, свенлив някогашен пандизчия. Пародия, продадена напълно напряко на издателите, се трансформира в любим на рецензията и изчерпателен бестселър.
Междувременно се разпростира друга история — пропита с цялата трудност, която липсва на „ Моята пафология “ — към фамилния живот на Монк. Влошаващото се положение на матриарха, гибелта на един брат и сестра и отчуждаването на различен, последствията от извънбрачната връзка на татко.
към редактора. Бихме желали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите публикации. Ето няколко. А ето и нашия имейл:.Следвайте раздела The New York Times Opinion на, и.
